Постинг
21.08.2018 20:20 -
Живата Магия на Източните Родопи - 2
Днес ще ви покажа една интересна скала, наречена Сики Кая (скалата Фалос), също така светилището Хайранлар, едно от най-големите по тези места и с най-разнообразни фигури.
Поемаме към Сики Кая, ето гледка от коритото на река Боровица, при село Ненково. Сега е почти пресъхнала, ала пролетно време се напълва.
Ето го Сики Кая в далечината.
И в близък план...
Един черен щъркел се подслони горе като на наблюдателница.
Поемаме към Хайранлар.
Римският мост до Ненково, който е бил частично взривен от иманяри и в последствие местните са опитали да го възстановят.
Скалата пате точно над Ненково, по пътя към Хайранлар.
Поемаме през гората.
Скалата пирамида срещу Ненково и нивите на хората, в които отглеждат тютюн.
Първият Пазител на Хайранлар...полегнал лежерно на високото, наблюдава минаващите по горските и траковите пътеки...
Малка част от светилището. Ще го показвам на сегменти, защото е доста дълго. Това е западната част.
Имам няколко любими фотографии от това пътуване и това е една от тях.
Още един сегмент, малкото Мече изправено срещу големите....опитва нещо да им каже ли...
И Слончето...
Оригинална тракова пътека със стъпала. Траковите пътеки са ги оформяли директно в скалите, включително с много елегантни стъпала, а за римските пътища са ползвали трасето на траковите пътеки, върху което са редяли и заклинвали камъните.
Гъбата на Хайранлар. Изключително красива форма.
Терасовидно светилище.
Кончето...и край него още много интересни фигури...
Много ми харесаха бунарчетата, които са зидали за събиране на вода за животните. Уютни и чаровни.
Пристигаме в имота на Гюнер, приятел на Коста. В момента не е вкъщи, по-късно ще го посетим в другата му къща, в Ненково.
Тази къщичка са я построили Гюнер и синът му и е жилищната част от имота.
Ето и старата им къща.Тук каменните къщи са на по 300 години....
Едно любопитно теленце ни посреща...
От този ракурс гъбата ми прилича на вдигната към небето глава...
Източната част на светилището.
Скалата с форма на лице на нещо между човек и маймуна....Коста я нарича Мутрата.
Отдалечен ракурс на източната част на светилището.
Заобикаляме го отдолу, да видим терасите му. И откриваме стълба на иманяри, опитвали са се да преровят долапчетата. Стълбата бе отстранена от Коста.
Още тераси и долапчета.
Още една скала Пате...
И кладенче.
Ето лицето на човека-маймуна в друг ракурс, тук повече прилича на човек.
А тук ми прилича на възрастен човек, с вееща се назад коса...
Това са двете ненки. Приличат на женски гърди. Оттук е и името на село Ненково.
Съществото с качулка, част от Хайранлар-запад.
И още едно същество, доста мрачно гледа и сърдито.....
Отново гъбата, отблизо.
Слизаме в Ненково.Това са кончетата на Гюнер.
И малката му внучка, която живее в Холандия.
Жената и дъщерята на Гюнер ни почерпиха турско кафе и айран. Много ми хареса турското кафе, не бях пила такова. Жената на Гюнер ми хариза и цяла пита домашно масло, с невероятен аромат и вкус, и също планински чай, който си берат и сушат под стряхата.
Наздраве! Утре продължаваме с пътешествието.
Поемаме към Сики Кая, ето гледка от коритото на река Боровица, при село Ненково. Сега е почти пресъхнала, ала пролетно време се напълва.
Ето го Сики Кая в далечината.
И в близък план...
Един черен щъркел се подслони горе като на наблюдателница.
Поемаме към Хайранлар.
Римският мост до Ненково, който е бил частично взривен от иманяри и в последствие местните са опитали да го възстановят.
Скалата пате точно над Ненково, по пътя към Хайранлар.
Поемаме през гората.
Скалата пирамида срещу Ненково и нивите на хората, в които отглеждат тютюн.
Първият Пазител на Хайранлар...полегнал лежерно на високото, наблюдава минаващите по горските и траковите пътеки...
Малка част от светилището. Ще го показвам на сегменти, защото е доста дълго. Това е западната част.
Имам няколко любими фотографии от това пътуване и това е една от тях.
Още един сегмент, малкото Мече изправено срещу големите....опитва нещо да им каже ли...
И Слончето...
Оригинална тракова пътека със стъпала. Траковите пътеки са ги оформяли директно в скалите, включително с много елегантни стъпала, а за римските пътища са ползвали трасето на траковите пътеки, върху което са редяли и заклинвали камъните.
Гъбата на Хайранлар. Изключително красива форма.
Терасовидно светилище.
Кончето...и край него още много интересни фигури...
Много ми харесаха бунарчетата, които са зидали за събиране на вода за животните. Уютни и чаровни.
Пристигаме в имота на Гюнер, приятел на Коста. В момента не е вкъщи, по-късно ще го посетим в другата му къща, в Ненково.
Тази къщичка са я построили Гюнер и синът му и е жилищната част от имота.
Ето и старата им къща.Тук каменните къщи са на по 300 години....
Едно любопитно теленце ни посреща...
От този ракурс гъбата ми прилича на вдигната към небето глава...
Източната част на светилището.
Скалата с форма на лице на нещо между човек и маймуна....Коста я нарича Мутрата.
Отдалечен ракурс на източната част на светилището.
Заобикаляме го отдолу, да видим терасите му. И откриваме стълба на иманяри, опитвали са се да преровят долапчетата. Стълбата бе отстранена от Коста.
Още тераси и долапчета.
Още една скала Пате...
И кладенче.
Ето лицето на човека-маймуна в друг ракурс, тук повече прилича на човек.
А тук ми прилича на възрастен човек, с вееща се назад коса...
Това са двете ненки. Приличат на женски гърди. Оттук е и името на село Ненково.
Съществото с качулка, част от Хайранлар-запад.
И още едно същество, доста мрачно гледа и сърдито.....
Отново гъбата, отблизо.
Слизаме в Ненково.Това са кончетата на Гюнер.
И малката му внучка, която живее в Холандия.
Жената и дъщерята на Гюнер ни почерпиха турско кафе и айран. Много ми хареса турското кафе, не бях пила такова. Жената на Гюнер ми хариза и цяла пита домашно масло, с невероятен аромат и вкус, и също планински чай, който си берат и сушат под стряхата.
Наздраве! Утре продължаваме с пътешествието.
Цифрово робство или стратегия за бъдещет...
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
ПОТВЪРЖДЕНО: Коронавирусът на CoVid-19 с...
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
ПОТВЪРЖДЕНО: Коронавирусът на CoVid-19 с...
Следващ постинг
Предишен постинг
са магична планина, Веси... Аз не съм ходила в източната им част, а само в западната, но... мисля, че те навсякъде имат този магичен образ.
Завиждам ти за страхотните впечатления и благодаря, че ги споделяш и с нас!
цитирайЗавиждам ти за страхотните впечатления и благодаря, че ги споделяш и с нас!
Поздравления, vesever!
Уникални снимки. Възхищавам се на тях и на вас.
Както ти писах по-рано, на 06.10.2018 нашият любимец Естас Тонне е в София. Дано организаторите са предвидили посещение в Родопите. Тук е бродил Орфей.
Посети ли, убеден съм, ще роди нов вид музика!
:)))
цитирайУникални снимки. Възхищавам се на тях и на вас.
Както ти писах по-рано, на 06.10.2018 нашият любимец Естас Тонне е в София. Дано организаторите са предвидили посещение в Родопите. Тук е бродил Орфей.
Посети ли, убеден съм, ще роди нов вид музика!
:)))
Ваня, определено има Сила в тази планина, и аз се убедих.
И аз съм била само в западни Родопи и то съвсем малко, не бих казала, че ги познавам...
Дай Боже да имам още възможности да ходя!
цитирайИ аз съм била само в западни Родопи и то съвсем малко, не бих казала, че ги познавам...
Дай Боже да имам още възможности да ходя!
Недоволен, благодаря ти!
Иска ми се да видя и чуя Тонне, но още не знам как ще се развият нещата при мен в този период...
Да, представяш ли си, какво вдъхновение би родила Планината...
цитирайИска ми се да видя и чуя Тонне, но още не знам как ще се развият нещата при мен в този период...
Да, представяш ли си, какво вдъхновение би родила Планината...
Няма защо, vesever.
Гледайки датите на снимките, по това време бях в едно селце над Пампорово. И миналата година пак. Една сутрин по това време /аз съм ранолегник и ранобудник :)/ чух такава песен, не бях чувал такова чудо. Беден ми е речника. Като че ли Господ и вси светии /да ме прощават/ бяха слезнали и пееха.Такива песни. Планината тръгна. . А беше само една жена. "Престраших" се и слезнах до групата. Песента бе свършила. Попитах кой пя, да го поздравя. Една кола тръгваше и ми казаха, че певицата с нея отпътува. Обещахме си нова среща. От вълнение не се сетих да взема контакти.
Дай Боже!
Амин!
цитирайГледайки датите на снимките, по това време бях в едно селце над Пампорово. И миналата година пак. Една сутрин по това време /аз съм ранолегник и ранобудник :)/ чух такава песен, не бях чувал такова чудо. Беден ми е речника. Като че ли Господ и вси светии /да ме прощават/ бяха слезнали и пееха.Такива песни. Планината тръгна. . А беше само една жена. "Престраших" се и слезнах до групата. Песента бе свършила. Попитах кой пя, да го поздравя. Една кола тръгваше и ми казаха, че певицата с нея отпътува. Обещахме си нова среща. От вълнение не се сетих да взема контакти.
Дай Боже!
Амин!
Ти си любознателен човек, родолюбец и поет по душа!
Чудесни снимки и пояснителни бележки.
Наживо да бях стъпила по тези места, нямаше толкова много да видя.
Благодаря ти за приятната разходка из магичните източни Родопи!
Благословена да си!
цитирайЧудесни снимки и пояснителни бележки.
Наживо да бях стъпила по тези места, нямаше толкова много да видя.
Благодаря ти за приятната разходка из магичните източни Родопи!
Благословена да си!
Недоволен, много хубаво преживяване си имал, такива моменти се запомнят завинаги, нали!
Преди години и аз имах подобно преживяване, на Дунава, работех по един екологичен проект, като доброволец, нощувахме на палатки. Сутрин се курдисвах в 4.30 на брега, докато колегите сладко спят, обичах да седя и да гледам и слушам реката и птиците и да чакам слънцето. Една сутрин от един от островите чух женски глас, много нежна песен, неземно звучеше. Не успях да разбера кой пее, поначало тези острови доколкото знам не са позволени за достъп, а ние имахме разрешение от МОСВ, което финансираше този проект...
Още помня усещането от онази сутрин и наистина, такива мигове се помнят завинаги!
Поздрави!
цитирайПреди години и аз имах подобно преживяване, на Дунава, работех по един екологичен проект, като доброволец, нощувахме на палатки. Сутрин се курдисвах в 4.30 на брега, докато колегите сладко спят, обичах да седя и да гледам и слушам реката и птиците и да чакам слънцето. Една сутрин от един от островите чух женски глас, много нежна песен, неземно звучеше. Не успях да разбера кой пее, поначало тези острови доколкото знам не са позволени за достъп, а ние имахме разрешение от МОСВ, което финансираше този проект...
Още помня усещането от онази сутрин и наистина, такива мигове се помнят завинаги!
Поздрави!
Еличка, много се радвам, че са те зарадвали постингите ми с фотографии и обяснения.
Толкова много видях и научих, че още не мога да го асимилирам и дори си мислех, че не давам достатъчно изчерпателна информация...но ми е драго, че съм те зарадвала.
Прегръдка!
цитирайТолкова много видях и научих, че още не мога да го асимилирам и дори си мислех, че не давам достатъчно изчерпателна информация...но ми е драго, че съм те зарадвала.
Прегръдка!
9.
planinitenabulgaria -
Радвам се, че тази поредица за Родопите е така четена и поради това ще изкажа
22.08.2018 13:13
22.08.2018 13:13
едно мнение, защото познавам цялата Родопа:
Западните Родопи са география, а Източните - история.
Посещавайки ги от около 1960 г. до сега, стигнах до този извод.
цитирайЗападните Родопи са география, а Източните - история.
Посещавайки ги от около 1960 г. до сега, стигнах до този извод.
Коста, благодаря ти!
Аз се впечатлих от видяното, ако и да е съвсем малка част от всичко, а ако познавах целите Родопи, какво ли би било...
Дай Боже да мога да видя повече!
Поздрави!
цитирайАз се впечатлих от видяното, ако и да е съвсем малка част от всичко, а ако познавах целите Родопи, какво ли би било...
Дай Боже да мога да видя повече!
Поздрави!
Великолепни снимки, невероятна виртуална разходка...
Прекрасен пост ! ... Благодаря, Веси.
Съгласна съм с Коста, а неговите постинги за Родопите са страхотни...
да, така е - Западните Родопи са география, а Източните - история.
Още от малка съм тръгнала по пътеките на тази вълшебна планина
с моите родители, влюбени в планината... после походи, екскурзии -
и през зимата е фантастично преживяване... Красота и сила, величие
и магия... каквото и да напиша, все няма да е достатъчно...
Поздрави и прегръдки !
цитирайПрекрасен пост ! ... Благодаря, Веси.
Съгласна съм с Коста, а неговите постинги за Родопите са страхотни...
да, така е - Западните Родопи са география, а Източните - история.
Още от малка съм тръгнала по пътеките на тази вълшебна планина
с моите родители, влюбени в планината... после походи, екскурзии -
и през зимата е фантастично преживяване... Красота и сила, величие
и магия... каквото и да напиша, все няма да е достатъчно...
Поздрави и прегръдки !
Таня, благодаря ти!
Бих искала и аз да отида през зимата, със сигурност е величествено!
Това беше първото ми сериозно пътуване, преди съм била в Родопите за кратко и почти нищо не съм видяла.
Радвам се, че си имала възможност много да ходиш в Планината...аз може би ще си наваксвам пропуснатото...
Прегръдка и от мен!
цитирайБих искала и аз да отида през зимата, със сигурност е величествено!
Това беше първото ми сериозно пътуване, преди съм била в Родопите за кратко и почти нищо не съм видяла.
Радвам се, че си имала възможност много да ходиш в Планината...аз може би ще си наваксвам пропуснатото...
Прегръдка и от мен!
Влизайки в гр. Трън в ляво има един изключително оригинален пътен знак под форма на паметник. В дясно има огромна табела:
От Трън по убаво нема!
Съгласен с написаното на табелата, защото познавам не само частта на Трънско в България, но и двете му трети, отхапани от Трънско и принадени към Западните покрайнини. Годеч има трагчната съдба на Трън. Там пък са оброците. Цяла Българиия е красива и жива история, но малко са тези, които отделят време да я упознаят.
цитирайОт Трън по убаво нема!
Съгласен с написаното на табелата, защото познавам не само частта на Трънско в България, но и двете му трети, отхапани от Трънско и принадени към Западните покрайнини. Годеч има трагчната съдба на Трън. Там пък са оброците. Цяла Българиия е красива и жива история, но малко са тези, които отделят време да я упознаят.
Onlooker, и аз благодаря!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.