Бойко Димитров :: Самотна вечер

Вънка е студено.Всичко живо се е прибрало на топло.Дори животните са се свили в някой топъл ъгъл.Звезди няма и тази нощ , отново скрити от черни облаци.Нормална зимна картинка. Пътя самотен , мрачен и черен е.Няма пътници в тази самотна вечер.Някъде в далечината се чуват стъпки.По мрачния път минава едно момче не по различно изглеждащо от обстановката.Приведено върви , прави несигурни крачки.Замислено върви в средата на студената , мрачна улична пътека. В очите му блести сълза замръзнала не знайно от кога. Няма кой да му сгрее сърцето , няма половинка с която да споделя , няма момиче за което да се бори. Върви все така ,провира ръка в джоба си . . . прозвъняват ключове. Прави още няколко крачки и стига кола парирана върху бордюра.Отключва . . . слага ключовете , но да запали не смее . В главата му бушуват мисли страшни . . . не вижда смисъл във утрешният ден . Знае , че ако запали сега колата повече няма да види утрешен ден . Пуска радиото , любовна балада изпълва купето на колата. Не издържа . . . избухва в сълзи . Самотата в която живее го прави от ден на ден все по - слаб . Решен да ускори времето до краят на дните му той стартира двигателя . Чува се свирене на гуми. Кара със сълзи в очите , със сума ти спомени появяващи се като кадри от филм на цялото предно стъкло . Отива на усамотено местенце извън гадът . Продължава да плаче , но изключва двигателя . Започва да ръми дъжд и той излиза на вън . Сълзи и капки дъжд се сливат върху лицето му и се приземяват върху черната земя . В този момент изкачат в мислите му обещанията му към близките му приятели , че ще се държи и няма да прави глупости , че ще живее ако не за друго поне за тях самите . Чувство на умора се появява и пали двигателя . . . паркира здрав и тази вечер пред тях. Влиза вкъщи и се хвърля на леглото . . . Така мина и тази самотна вечер ! ! !
Автор:Бойко Д

Нагоре