Бойко Димитров

Едно момиче в самота обляно с режеща болка в сърцето само стои и тази нощ . Едно момиче с прелестна усмивка която вече не се вижда заради загуба на вяра в любовта и в справедливостта . Свито в един ъгъл огън в камината гори чува се пукот от време на време дали е от сухите дърва които изгарят или от счупващите се надежди и останали мечти в самата нея . . . Болка пронизва и сърцето , но никой не я разбира . Няма на кой да сподели , няма с кой да си каже две думи . Няма кой да утеши плачещото сърце . Не вярва , че нейде там я чака нейната половинка . вярата я няма , мечтите са станали на пепел . . . Върви сама по пътя , пълен с толкова препятствия. Режещи като бръснач бодли на черни храсти , трапове които я поглъщат. Силата я напуска със всяка крачка . Как така се случи изведнъж пътят който беше обсипан със цветя , птичките които пееха и веселото жужене на пчели , как всичко това изчезна . Вече нищо не е същото само черна гледка гарван тук таме се чува . Натъжава се . Не намира щастието . И от ден на ден губи надеждата . Но знай , едно ще ти кажа . Винаги вярвай , че някъде там те чака твоето щастие . Пожелавам ти го от цялото си сърце да го намериш по - скоро . Заслужаваш да си щастлива! П.П: Специално за едно момиче!

Нагоре