Бойко Димитров :: Вълк единак

Вълкът се събуди . Отново беше заспал на ръба на скалата , където всяка вечер в продължение на близо три години чакаше своята вълчица да се върне . Прозя се и реши да се разходи . Запъти се към близката рекичка за да се разхлади и да утоли жаждата си . Като изкачи хълма той я видя . . . да тя беше - неговата вълчица . Затича се към нея , но нещо го спря . Тя не беше сама , вече има нов любим със , който тя беше щастлива . Последната надежда се счупи като стъкло и разряза сърцето му . Усети унищожителната болка , но смръщи вежди , затвори очи и преглътна болката за да не се издаде .
Искаше да я заговори за последно , но така и не се реши . Дълго стоя на върха на хълма загледан във влюбените , който се радваха на любовта си . Беше ден и нощната му приятелка Луната още я нямаше за това реши да се скрие в пещерата му докато дойде нощта .
Ето , че се стъмни вълка отиде на ръба с мисълта , че тази нощ иска да приключи всичко и да скочи от ръба . Искаше за последно да види луната и да и каже сбогом . Луната изгря на небосвода и не мина много време когато вълка издаде своя болезнен вой идващ от разрязващата го болка . Луната не бе съгласна с решението му , натъжена тя се скри зад черни дъждовни облаци . Заваля порой и ужасни гръмотевици осветиха небето превръщайки нощта в мрачен и зловещ рецитал . Вълка се спря точно на ръба . Загледа се в рязката промяна , усети , че там горе някой го разбира , някой усеща болката му и някой не иска да се раздели с него . Знаеше , че това е неговата луничка . Той се замисли и разбра , че това не решение и на пук реши да продължи напред с мисълта да промени живота си . Седна на ръба чакайки неговата приятелка да се появи . Ето , че не след дълго мрачните облаци се отдръпнаха и цяла вечер взрени един във друг вълк и луна прекараха нощта . Той разбра , че най - вярна от нея няма да намери никога . За цял живот остана уважението му към луната , която винаги осветява пътят му към промяната .
Б.Димитров

Нагоре