Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2015 21:24 - Неочаквана среща
Автор: stihchetata Категория: Поезия   
Прочетен: 825 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.09.2015 21:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тя застана до прозореца с натъжен поглед . Беше се разделила с любовта на живота си преди много време , но все още всеки тъжен следобед и носеше болка в душата . Надяваше се да го види отново на алеята , както беше свикнала , да събира цветя за да я зарадва или просто заиграващ се с животните и на вън . Но него го нямаше . Навън валеше ситен дъжд , който нежно със своите капки докосваше като ласка листенцата на растенията и попиваше в почвата под тях . Загледана в тази гледка и застанала между реалността и спомените за изминалата любов се унесе до прозореца . Ето , че се зазори и слънцето успя да прокара нежните си лъчи през пролуката оставена от облаците за да погали нежно лицето и . Тя отвори насълзените си очи , навлажнени от съня и в който отново сънува своя любим и вгледайки се в изгрева , който затопли сърцето и се усмихна . Толкова много обичаше природата , която и даваше нужната енергия за да успее да събере сили да издържи още един ден . Реши да се разходи минавайки през любимият парк . Птичките пееха своите любовни песни , ухаеше от цветята около нея . През парка минаваше малко , чисто ручейче през което бе прокаран мост . Тя обичаше да остава на моста и да се вглежда в течащата вода и така минаваше голяма част от времето и . 
Реши да поседне на една пейка за да отдъхне или просто да се вслушва в песента на славея пееш на дървото  извисяващо своите клони над пейката .
До нея седна господин , който леко небрежно може би или нарочно я побутна . Извини и се културно , а тя просто кимна с глава . Но , господина реши все пак да я заговори :
-Здравейте , много сте красива ! Бих искал да се запозная с вас !
Тя просто го изгледа ...
Той на свой ред стана отиде до близкото лале което бе видял , откъсна го и и го подари . Та това бяха любимите и цветя . 
-Бихте ли излязла с мен на вечеря . 
-Да защо не .
- В 20 часът удобно ли ще ви е ?
- Да разбира се . Но , къде ще се чакаме !
- Тук на тази пейка .
-Добре , но сега трябва да ставам !До довечера !
- До довечера лейди!
Тя се запъти умислена към домът си . Може би бе прибързала ? Но какво губи ?
Прибра се за да се приготви за срещата с непознатия господин . Сети се , че дори не беше го попитала за името му , колко некултурно от нейна страна . 
Облече се в любимата си рокля . И се запъти към парка . На пейката имаше лале което я чакаше . Те седна допря го до носът си за да го подуши , и не след дълго се появи господина . Отидоха на ресторант , където си прекараха една страхотна вечеря . Не бе се забавлявала толкова от много време , усети че се за формя нещо , сърцето и издаваше това , че е готово да се отдаде на този мил и внимателен господин , който съвсем не криеше това , че я харесва .Излязоха и се поразходиха из парка . Луната се показа , и огря пейката на която те бяха седнали . Романтичната вечер и липсваше и романтичната целувка , която луната успя да предизвика в новата двойка . Сякаш пожелавайки им много щастие тя ги огряваше и докосваше нежно със своите лъчи . 
Б.Димитров



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 345513
Постинги: 216
Коментари: 31
Гласове: 935
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031