Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2016 19:14 - Предателство
Автор: stihchetata Категория: Поезия   
Прочетен: 2245 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
Отиде си с наведена глава , 
причина неизвестна , 
нима не беше ти щастлива ?
Къде замина , 
оставяйки едно сърце на пътя като сираче ?
Нима вече е ненужна вещ , 
като боклук на улицата оставен ,
като лист хартия , 
изпомачкано , мръсно , разкъсано и обезобразено .
Няма то посока , 
вятърът където го отвее - там ще броди !
Тълпата просто ще го отмине , 
живота ще го смачка , 
безразличието ти ще го унищожи !
Продължи живота си , бъди щастлива ,
но с твоя нов любим минеш ли покрай немощен човечец 
живееш в отломките на минала любов , 
ровещ като просяк в камъните на разрушения му свят 
, ако случайно го познаеш , недей отива ти при него 
освен ако не си решила на пълно живота му да унищожиш !
Отмини напред , 
остави надеждата му , че някъде там си ти , сама 
и ще те открие за да построи отново храмът на вечната любов 
да остане жива в него ,
тя само го крепи!
Не плачи ,
от сълзи полза няма вече ,
извиненията няма да стоплят 
студеното му сърце . 
Просто отмини , 
добра си в това нали ?
Четеш ли това ?
Сети ли се за кой написано е ?
Пророни ли сълза ?
Не , го прави !
Няма смисъл вече !
Няма нищо вече !
Ти беше нещо голямо , 
в живота на едно момче , 
а после се превърна в горчива рана .
Раната унищожи спомените ,
всичко свързано с теб ,
вече си просто позната , 
но след всичко това , 
знаеш ли какво остана ?
Една голяма празнина , 
като празен замък , 
обвит в студ и мрак , 
нейде там в тази студена пустота , 
нощес луната прокарва своите лъчи , 
озарява едно страхливо дете , 
страхуващо се от самотата , 
желаещо да обича , 
и да бъде обичано както преди , 
и трие неговите сълзи . 
Съжаляваш може би сега ?
Но не той е за съжаление , 
той даде всичко за любовта , 
момчето наранено може би ще остане 
цял живот тънещ в самота , 
но до края ще съжалява теб !
Жената , която не разбра какво е любовта !
Жената , която даде на друг сърцето си 
забравяйки , кой и сваляше звезди !
Върви със здраве , 
щастлива ти бъди ! 
Момчето ще плати за щастието ти 
със горчивата си самота !
И нека като старец да остане сам ,
с побеляла брада , взирайки се 
през прозореца и гледайки луната , 
която бърши до последния му дъх неговите сълзи , 
но никога не забравяй онзи момък , 
който сваляше ти звезди , 
само за да вижда усмивката ти !
Сега просто подмини това , 
кажи , че не е прав ,
така по - леко е нали ?



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 345369
Постинги: 216
Коментари: 31
Гласове: 935
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031