Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
20.04.2016 20:02 -
Изоставен в ъгъла на стаята отново сам ще заспиш
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2016 20:03
Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.04.2016 20:03
Изоставен ,
от тази , която си обичал ,
в празната къща прибираш се !
Не и пука и за секунда ,
как прекарваш дните си ,
как минават нощите тъмни и толкова студени .
На тази , която си обичал ,
и давал си всичко ,
пренебрегвайки собственото си щастие ,
не и пука , че наранен си .
От друг заменен ,
оставен на произвола ,
с едно умиращо сърце под ръка ,
което вярва още в любовта ,
в празната къща се прибираш .
а празната маса сядаш,
опитвайки се всичко за забравиш .
С питието горчиво мъчиш болката да изгориш ,
спомените да удавиш и
самотата да победиш .
Но , няма спасение .
Наранен жестоко и неизличимо
от тази , която си обичал ,
с кървящото сърце до теб
във ъгъла се свличаш .
Виждаш като филмова лента ,
как в тази стая били сте заедно с твоята любима ,
смеха и отеква още като ехо .
От болка опиваш се да заплачеш ,
но дори за това вече сили нямаш .
Спасение да намериш не откриваш .
И някъде там , между ъглите на стените ти заспиваш ,
свит като сираче ,
премръзнал ,
изоставен .
Отново се изправяш ,
въпреки , че не виждаш смисъл да го правиш .
Провокираш се , да бъдеш силен ,
но знаеш , че пак ще дойде вечерта ,
и ще те сломи със своите окови .
Оная , която си обичал ,
я няма вече за да ги руши ,
изоставен си в нищото да се луташ ,
забравен ,
наранен ,
развалина , която знаеш ,
че никоя не би те пожелала .
Със самотата да свикнеш се опитваш ,
но сърцето иска да обича
боли го че само е ,
кърви и пари ,
чуваш го как ридае .
Но какво можеш да направиш ,
отново ще изтриеш неговите сълзи ,
и в ъгъла на стаята самотен ще заспиш !
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935