Бавно пада пак нощта ,

Заспива сладък сън града.

Улиците тихо опустяват

и само тишината на нощта остава.

А по улиците опустели

някакво момче върви

и търси то подслон

под грейналият лунен небосвод.

С надежда скрита то пристъпва

и впило поглед в тихите звезди ,

отново търси с надежда скрита –

кралицата на своите мечти .

А тя като звезда сияйна свети

на звездното небе .

И всякаш праща лъч надежда

за тъжното му и измъчено сърце .
Автор:  З.Георгиева