Слънцето скрива се зад хълма  и дава ред на вечерта. Със своята тъмнина и жълтата луна , която чула е доста болка и тъга. И тази нощт сърцето ще ридае , и тази нощ пресвито ще тъжи . Едно сърце , което раздало се е много , със белези от рани самотни в ъгъла лежи. Нима не е достойно за любов ? Нима в забрава дните му са определени ? Това ли е съдбата му - само по пътя на живота то да крачи?