по различен начин раздялата приехме .

Казваш боляло те е много

аз се правя , че ти вярвам .

Какво да мисля след като така лесно

раздялата отсече , тогава когато

за мене всичко беше ?

И ето днес със друг си ти щастлива ,

а в порутения замък на любовта ми аз живея .

Как да повярвам , че за мен тъжала си ,

след като в други прегръдки топлиш се ,

а моите пръсти топлят чашата и цигарата .

Минаха толкова години , а уж времето помагало .

Може би за теб така е ,

явно помогнало е да преодолееш болката
която уж изпитвала си много ,

съдбата се е намесила така ли ?

Искаше  ми се времето и на мен да бе помогнало

болката да бе убило , но подклажда я

като огън вътре в душата да гори .

И спомени горя като зараза ,

и трескаво във нищото се лутам

сълзи да бърша вече нямам сила .

Думи за утеха на сърцето

нямам вече .

Живей щастлива ,

простил съм ти , че живота ми срина с измамна любов ,

на Бог моли се да ти прости ,

там горе ще е нашата последна среща

пред него лъжите ти няма да минават

той сам ще те осъди .

Аз ще преживея ,

в болки ще се влача ,

като ранено животно тихо ще стена .

Свикнах със самотата ,

свикнах със сивотата ,

болката ми е първа приятелка

любовта е някакъв оазис .

Мечтите запалих ги отдавна

вече няма ги ,

да топлят сърцето ,

то замръзнало е вече .