настана непрогледна тъмнина

и зловеща тишина .

В тоз зловещ момент

вълчи вой разряза тишината като с нож .

Вълк един ,

страхуващ се от безлунни нощи

и с кървяща на гърдите ранна .

Не бе ранен от звяр свиреп ,

ни ловец го бе улучил ,

ранен беше право във сърцето

от една вълчица .

За някои бе той лош и страшен ,

воя му свиреп като чуеха

всяко живо същество се криеше ,

но не бе той зъл ,

не бе той мрачен ,

воя зъл който мислеха едни

бе вой от непоносима болка .

И ето вой страховит  . . .

и после . . . . тишина !

Отиде си вълка от този свят ,

не можа да издържи

болката от предателството !