Болката пронизва като нож ,  сърцето свило се е в ъгъла ,  душата плаче срещу него .  Коя любов не им се подигра ? Коя любов пропусна да си поиграе с тях ? Иска ми се да вярвам , че нейде там е онази ,  която ще ме разбира ,  която истински ще ме обича ,  която до мен ще е ,  която до последния ми дъх ще ми държи ръката . Годините минават ,  отново окапаха листата ,  отново дърветата покрити бяха с лед .  Отново мина си годината ,  надеждата ,  че тази година ще е по - различна  отлита като последен лист от дърво преди да остане напълно самотно . Върви напред ! Чувал съм го много пъти ,  но как да вървя с болката в гърдите  която пронизва като леден вятър тялото .  Как да влача нараненото тяло ,  което не вярва , че там зад хълма ще е по- добре . Толкова хълмове пребродени ,  толкова любови погубени ,  толкова падения ,  от големи та по - големи .  За коя да се боря ,  като никоя не ми остана ! Автор Бойко Димитров

И със сигурност може да се помогне. Но авторът трябва да изобрети ПРАКТИЧЕСКИТЕ стъпки. Примерно - ендокринолог, спорт, йога... И в Библията има съвет, май беше от Исус Сирах, "синко, обръщай се към лекаря, защото и той се моли на Бога, и в неговата ръка има помощ понякога..."