Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2016 22:05 - Вълча история 2
Автор: stihchetata Категория: Поезия   
Прочетен: 175 Коментари: 0 Гласове:
0



 Вечерта беше толкова тиха . Чуваше се как падат снежинките по земята . Луната се опитваше да се покаже , но облаците не я допускаха . Тя търсеше своя любим самотен вълк , но не можеше да види дали броди той отново сам . Снегът продължаваше да се сипе , създаващ големи снежни преспи . Всички животни се бяха свили на топло в своите домове , заспали спокойно до своите половинки . Беше около полунощ , когато се чуха стъпки . Отдалеч се виждаше силует на вълк . Той се движеше много бавно , сякаш бе пронизан , и се опитваше просто да се скрие някъде . Но , този вълк не бе пронизан , беше напълно здрав поне физически . Беше уморен , съня отдавна го бе напуснал и идваше от време на време . Той се беше отделил от своята глутница отдавна , беше самотник . Имаше време , когато той беше щастлив , но от както загуби своята вълчица той се затвори в себе си . Остана да живее в спомените си , които изгаряха душата му . Често му се привиждаше образът на неговата вълчица докато пие вода от ручея , отразена върху огледалната повърхност на водата . Виждаше я дори като изрисувана от облаците знаеше , че съзнанието му си играе с болката му , но му се искаше да вярва , че тя си мисли за него както той за нея .
Вървеше замислен към неговата любима скала , отново го очакваше сблъсъка със самият него да се хвърлили или да продължи и още един ден . Легна на снега , загледа се в черната пропаст , сякаш търсеше отговор на въпросите в съзнанието си . Искаше му се да извие от болка , но нямаше сили дори и за това . Той бе толкова слаб , и не знаеш какво още го държи дали надеждата , че някъде там го чака неговата вълчица или просто характера му , който не обичаше да се изплъзва лесно от проблемите . 
Той заспа там , обвит от снега и се събуди чак на сутринта . Стана изтръска снега от козината си , слънцето се беше показало , и го галеше с лъчите си на муцуната му за момент се появи усмивка , която за миг промени така мрачното му лице . Започна да обикаля по поляните за да се поразходи , и чу шум . Изкачи се на хълма и видя своята вълчица седяща сама сред поляната . Тя подскачаше весело и обикаляше в кръг . Сърцето му се сви , не знаеше какво да направи . Реши се да се спусне към нея , дори и да разбере , че тя не иска да го вижда . Засили се по склона но в този момент изскочи друг вълк , който се заигра с нея . Както се спускаше по склона той се спря и с наведена глава и подвита опашка се оттегли . Вървейки така , без посока и ориентир се озова при ручея където някога двамата със нея седяха .Спомените започнаха да го пронизват отново като ножове . Раните , които бяха спрели да кървят се отвориха отново , болката го пронизваше , сълзите потекоха от вълчите очи . Загубил бе всичко , надеждата му , че го помни отлетя . Живота му свърши за миг , 
воят му не спираше , нямаше как да го спре . Болката го изгаряше , сърцето му умираше . Беше в ада , който тя му изгради с нежните си ласки . Всички мостове за спасението му бяха изгорели .От тук нататък , той щеше да е просто сянка , той беше мъртвец обикалящ като прокълнат сред живите за да страда от спомените . Бродеше на местата на които те бяха заедно , не бе забравил нищо . Живееше със спомените си , докато дойде моментът , че не знаеше кое е реалност и кое е илюзия .
Автор:
 Бойко Димитров



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 154815
Постинги: 150
Коментари: 26
Гласове: 119
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031