оказах се сам на пътя ми житейски .

Дарявах с любов ,

отблагодаряваха се с лъжи

разбивайки бедното сърце .

На кръстопътя ,

нарамил своето тегло и мъка ,

избирам да вървя към щастието

далеч от лъжливите сърца .

По пътя всичко се променя ,

облаците сиви се разделят ,

небето синьо се показва

и слънцето нежно ме погалва .

Този път е път на красотата ,

по него спокойна е душата ,

Славей пее и всичко оживява ,

природата пее своята любовна песен .

24.2.17г                                                                                                        Автор:Б.Димитров