Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. iw69
10. mimogarcia
Постинг
13.07.2017 08:23 -
Тръгвай си
Тръгвай си ,
не се обръщай ти .
Защо се връщаш ?
Недей така , ти си никоя за моята душа !
Отивай си при своя мъж ,
при който уж щастлива си сега .
Отивай си при онзи , който те плени ,
видях любовта ти колко струва .
Сълзите си недей хаби ,
нямаше те , когато бършех своите нали ?
Твоето сърце ли пожела този път
или против него обърна в насрещното движение .
Катастрофата бе неизбежна ,
и ти за него бе поредна ,
нарани те и бягаш тук ,
може би за да те спася . . .
Отдавна храмът затворил е за теб ,
спасението търси някъде навън ,
сред бурни ветрове и дъждове ,
един подслон имаше и го унищожи ,
когато плакох , не се интересуваше от моите сълзи ,
сега плачеш ти и виждаш как сърцето ми студено е за теб .
Болката те унищожава ,
слабостта ти надделява
и по пътя на болката поемаш .
Забравена от всички ,
изоставена от този които изостави
осъзнаваш , какво си изпуснала ,
осъзнаваш , че няма как вече да го имаш
и как в живота си оставаш като лист
с който вятъра студен , озъбен с тебе си играе .
Автор Б.Димитров
не се обръщай ти .
Защо се връщаш ?
Недей така , ти си никоя за моята душа !
Отивай си при своя мъж ,
при който уж щастлива си сега .
Отивай си при онзи , който те плени ,
видях любовта ти колко струва .
Сълзите си недей хаби ,
нямаше те , когато бършех своите нали ?
Твоето сърце ли пожела този път
или против него обърна в насрещното движение .
Катастрофата бе неизбежна ,
и ти за него бе поредна ,
нарани те и бягаш тук ,
може би за да те спася . . .
Отдавна храмът затворил е за теб ,
спасението търси някъде навън ,
сред бурни ветрове и дъждове ,
един подслон имаше и го унищожи ,
когато плакох , не се интересуваше от моите сълзи ,
сега плачеш ти и виждаш как сърцето ми студено е за теб .
Болката те унищожава ,
слабостта ти надделява
и по пътя на болката поемаш .
Забравена от всички ,
изоставена от този които изостави
осъзнаваш , какво си изпуснала ,
осъзнаваш , че няма как вече да го имаш
и как в живота си оставаш като лист
с който вятъра студен , озъбен с тебе си играе .
Автор Б.Димитров
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935
