Мрак е вън , 

някъде се чува гръм . 
Едно момче крачи
само под студеният дъжд , 
търсещ онази , която си отиде . 
Сълзи сливащи се с капки дъжд , 
падат и попиват във калта .
Светкавица пада 
и се удря страшно във земята 
от този гръм разлюля се земята ,
момчето тъжничко прегърбено върви 
и търси разбитите си мечти . 
Събира малките стъкла 
и търси начин да залепи разбитата душа . 
Самотата с болката под ръка 
играя своята зловеща игра , 
спомените бродят като тъжен филм 
в умореното съзнание на бедното момче . 
Рухна то погубено в калта 
със сълзи стичащи се от червените очи , 
написа бавно :
"Обичам те завинаги , моя Ани "
и затвори завинаги своите очи ! 
Те щяха да бъдат двама , 
но не във този свят , 
но не във този живот !
Ще я чака той , 
колкото е нужно 
в един небесен дворец 
пълен с нейните любими рози . 
Той отиде си , за да я чака там 
за да построи техният небесен дворец ,
в който да са само те 
влюбени каквито бяха , завинаги !
Той отиде си за своята любов , 
колкото и да говореха , 
че мъжът не може да обича 
и само наранява , 
едно момче заспа вечния си сън 
заради една любов !

Автор: Б.Димитров

Не е истинска случка , спокойно ! За всички , които се притесняват , няма жертви и прочие :D Коментарите не съм ги одобрил , не ми трябва психолог , а другия няма го коментирам !