Пиша дума ,
пиша две  малко по - малко пълня всеки ред . 
Греша и отново се поправям , 
историта на живота си променям в настоящието .
Днес съм тук , 
утре там , 
часовника отброява дните на малкото дете .
До вчера пеленаче , 
днеска зрял човек .
Душата млада   свита като ядка във своята обвивка  . 
Един ден ,  тялото няма да го има 
но душата като растение от почвата ще се покаже 
и ще намери своята нова обитал . 
Нищо не се губи , само се променя ,
историята отново ще се презапише .
Грешките  отново ще се случат 
за да могат отново да се поправят . 
И така живота си минава , 
обичай и бъди обичан . 
Чувствата дълго не крии 
и за обичтта си се бори . 
Доброто не забравяй , 
злото подминавай , 
то е вирус , който душата ти погубва 
и съществото ти лекичко по лекичко убива . 
Автор: Б.Д   :)
(Нова вълна )