Вечерта е сляпа и разгърдена

и ухае чудно на тамян.

Но защо ли е така прегърбена,

питам се, останал с нея сам.

Вечерта е като тебе скършена,

черна, непозната и сама.

Странно, но е някак незавършена,

няма радост  в нея, а тъма.

Вечерта е разпиляна блудница

и е смешна, стъклена и зла.

Носи се от нея глъч на лудница

и се стеле лепкава мъгла...