Не натискай звънеца.
Няма да отворя.
Не разбра къде е краят на конеца,
и иглата ти проби покоя.
Моята душа гори.
Пламъци на тежест я заливат.
Моето сърце боли.
И сълзи в брега на тишината се разбиват.
Чуй как се моля.
Искам да те забравя.
Загубих скътаната воля,
спечелих мъка, която ме отравя.
Отново вярвах на сърцето,
отново то ще ме боли.
Кога ще превърна в мен детето,
в жена, която не скърби?
Кога гласът ти ще престане
в съзнанието мое да крещи?
Кога умът ми ще захване
вместо сърцето да греши?

Никога......