Като цигара в ръцете ти изгоряла
във пепел се превръщам аз .
И вятърът студен на някъде ме отвява ,
далеч от твоята кървава целувка .
Един живот , запали ти
и бавно убиваше сърцето на малкото дете .
Във пепел го превърна
и пусна го да си върви .
И вятърът сега му е приятел ,
зад гърбът си криещ нож
със който чака деня във който ще прониже ,
едно отдавна изстинало сърце !
И зная , че цигара нова ще запалиш ,
на някого сърцето със пламъкът си ще изпепелиш ,
една цигара със съдба отдавна предначертана ,
такъв бях аз в целувката отровна .
Б.Димитров

п.п: Не е нищо лично , просто муза от заглавие на песен .