Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
16.01.2019 21:54 -
Морето буйно разбива си вълните
Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени .
Вълна го удря и събаря ,
намокря го в студената вечер , която го сковава .
Време е просто да се оттегли ,
върви към моста на който беше влюбен някога .
Пейката още помни срещата ,
как сгушени седяха .
Пейката още пази попитите сълзи
от щастливите и шарени очи .
Статуята още държи своя гларус
с протегната ръка опитва се да я спре .
Тя просто си отиде ,
птицата отлетя и взе всичката си красота ,
взе и едно сърце , което не и принадлежеше
и в гърдите на момчето студ и мрак запълваха празнината от сърцето .
Къде е тя сега ?
Дали ще се върне тук , пак ?
Със теб другарю останахме сами
в студените нощи спомени да се мъчим да горим .
Със усмивка на лице здраво своя гларус държиш ,
да не избяга и той .
Сега без своята птица трябва да вървя ,
когато се бях научил да летя .
Б.Димитров
/Лично творчество/
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени .
Вълна го удря и събаря ,
намокря го в студената вечер , която го сковава .
Време е просто да се оттегли ,
върви към моста на който беше влюбен някога .
Пейката още помни срещата ,
как сгушени седяха .
Пейката още пази попитите сълзи
от щастливите и шарени очи .
Статуята още държи своя гларус
с протегната ръка опитва се да я спре .
Тя просто си отиде ,
птицата отлетя и взе всичката си красота ,
взе и едно сърце , което не и принадлежеше
и в гърдите на момчето студ и мрак запълваха празнината от сърцето .
Къде е тя сега ?
Дали ще се върне тук , пак ?
Със теб другарю останахме сами
в студените нощи спомени да се мъчим да горим .
Със усмивка на лице здраво своя гларус държиш ,
да не избяга и той .
Сега без своята птица трябва да вървя ,
когато се бях научил да летя .
Б.Димитров
/Лично творчество/
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935