Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2019 22:03 - Любовта и си отиде от нея
Автор: stihchetata Категория: Поезия   
Прочетен: 414 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Любовта и си отиде от нея ,

като стара песен загубена във времето .

Живота и се промени ,

но кого го бе грижа за това ?

Тъгата в очите и не бе видяна

дори от най – близките и !

Не я болеше , че него го нямаше ,

болеше я , че няма с кого да поговори .

Чаша вино във нощта и бе приятелка ,

изслушваше я и поглъщаше сълзите и .

По радиото любовна балада

тихичко звучи и сърцето и в мрака се сви !

И нека свърши нощта !

И нека да дойде пак деня !

Но идваха нови дни ,

болката стоеше си .

И всяка нощ се кълнеше пред себе си ,

че за последно ще страда за старата любов .

Че сълзите и повече не ще потекат

от очите сини  и така се случи !

Сълзите спряха да текат ,

чувстваше се по – добре .

Но нещо и липсваше ,

усещаше празнина .

Сърцето и къде беше ?

То биеше за да я поддържа жива ,

защото я обичаше ,

но самото то гниеше отвътре .

Раздялата като вирус унижаваше всичко ,

изгаряше чувства и спомени като пожар !

Безсилна беше ,

превърна се в едно ,

безчувствено момиче .

Забърза се ,

затича  ,

сякаш я гонеше някой .

Прибра е у дома ,

затръшна силно входната врата

и сълзите безспирни ,

като река цяла вечер пусна на свобода .

Искаше да почувства нещо

и ако това бе болка ,

то нека я болеше !

Албума стар отвори ,

и видя едно малко весело момиченце .

Това бе тя ,

докато не порасна и не откри любовта .

Коя бе тя сега ?

Дали ще върне пак радостта ,

съдбата и която и я отне ?

Тя поиска да бъде пак за малко поне щастлива ,

да усети тава омайно спокойствие .

„Това беше толкова отдавна “ – усмихна се и заспа .

Сънува зелени поляни

и едно момиче бягащо по тях .

Загледа се  ,

това беше тя ,

когато някога беше малка и щастлива !

Но страшна буря появи се ,

облаците мрачни за миг я обгърнаха и тя изчезна .

Когато се отдръпнаха тя отново бе сама ,

на самотен бряг ,

вървеше търсейки някой с когото да поговори !

В далечината видя млад мъж ,

затича се  щастлива ,

все пак не бе сама тук !

Когато го доближи се спря ,

това беше нейния любим !

Река от сълзи потече

от скърбящите очи …

„Ти ли си ? “ – шепнеше в сънят си .

Къде беше ?
Толкова много ми липсваше – през сълзи говореше в сънят .

Гръм страшен я събуди ,

тя скочи и не знаеше къде се намира .

„Заспала съм . “ – прошепна изтривайки сълзите си .

Затвори прозорецът ,

през който  вятърът вкарваше дъждът в стаята  .

Видя албумът си ,

когато беше паднал от ръцете  и се отворил на снимката ,

на която бяха двамата с него влюбени .

Усмихна се …

„Видях те за малко , макар и в съня си мили “ – тя бе щастлива от това !

Минаха четири години  , в които търсеше себе си  .

Бореше се да превъзмогне раздялата и ето ,

че успя !

Тя отново чувстваше радостта от малките неща ,

тя отново започна да вярва и в любовта !

Тя бе готова отново да обича !

Б.Димитров




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 345467
Постинги: 216
Коментари: 31
Гласове: 935
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031