2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Любовта и си отиде от нея ,
като стара песен загубена във времето .
Живота и се промени ,
но кого го бе грижа за това ?
Тъгата в очите и не бе видяна
дори от най – близките и !
Не я болеше , че него го нямаше ,
болеше я , че няма с кого да поговори .
Чаша вино във нощта и бе приятелка ,
изслушваше я и поглъщаше сълзите и .
По радиото любовна балада
тихичко звучи и сърцето и в мрака се сви !
И нека свърши нощта !
И нека да дойде пак деня !
Но идваха нови дни ,
болката стоеше си .
И всяка нощ се кълнеше пред себе си ,
че за последно ще страда за старата любов .
Че сълзите и повече не ще потекат
от очите сини и така се случи !
Сълзите спряха да текат ,
чувстваше се по – добре .
Но нещо и липсваше ,
усещаше празнина .
Сърцето и къде беше ?
То биеше за да я поддържа жива ,
защото я обичаше ,
но самото то гниеше отвътре .
Раздялата като вирус унижаваше всичко ,
изгаряше чувства и спомени като пожар !
Безсилна беше ,
превърна се в едно ,
безчувствено момиче .
Забърза се ,
затича ,
сякаш я гонеше някой .
Прибра е у дома ,
затръшна силно входната врата
и сълзите безспирни ,
като река цяла вечер пусна на свобода .
Искаше да почувства нещо
и ако това бе болка ,
то нека я болеше !
Албума стар отвори ,
и видя едно малко весело момиченце .
Това бе тя ,
докато не порасна и не откри любовта .
Коя бе тя сега ?
Дали ще върне пак радостта ,
съдбата и която и я отне ?
Тя поиска да бъде пак за малко поне щастлива ,
да усети тава омайно спокойствие .
„Това беше толкова отдавна “ – усмихна се и заспа .
Сънува зелени поляни
и едно момиче бягащо по тях .
Загледа се ,
това беше тя ,
когато някога беше малка и щастлива !
Но страшна буря появи се ,
облаците мрачни за миг я обгърнаха и тя изчезна .
Когато се отдръпнаха тя отново бе сама ,
на самотен бряг ,
вървеше търсейки някой с когото да поговори !
В далечината видя млад мъж ,
затича се щастлива ,
все пак не бе сама тук !
Когато го доближи се спря ,
това беше нейния любим !
Река от сълзи потече
от скърбящите очи …
„Ти ли си ? “ – шепнеше в сънят си .
“Къде беше ?
Толкова много ми липсваше ” – през сълзи говореше в сънят .
Гръм страшен я събуди ,
тя скочи и не знаеше къде се намира .
„Заспала съм . “ – прошепна изтривайки сълзите си .
Затвори прозорецът ,
през който вятърът вкарваше дъждът в стаята .
Видя албумът си ,
когато беше паднал от ръцете и се отворил на снимката ,
на която бяха двамата с него влюбени .
Усмихна се …
„Видях те за малко , макар и в съня си мили “ – тя бе щастлива от това !
Минаха четири години , в които търсеше себе си .
Бореше се да превъзмогне раздялата и ето ,
че успя !
Тя отново чувстваше радостта от малките неща ,
тя отново започна да вярва и в любовта !
Тя бе готова отново да обича !
Б.Димитров