Спомен като призрак

в душата ми влиза и излиза .

Да го спра искам ,

дали съм готов се питам ?

Отново спомени горя

в чашата спомените опитвам да удавя ,

като хартия да ги изгоря

и далеч да ги прогоня .

И тази нощ шише по пода се въргаля ,

пепелник с цигарите се пълни ,

а нощта отново бавно минава .

Почти полунощ е

и търся номерът ти да ти звъна ,

не го намирам

и той изчезна като теб !

Излизам да се разходя

от тебе да се скрия ,

луната ярко озарява

пейката на която ние седяхме .

Морето пак вълните си разбива ,

всичко е както преди ,

но липсваш ти и от това боли !

Една нова любов ме чака ,

но да я открия още не успявам ,

самотата с разумът ми се играе

и тъгата носи спомени като зараза !

Б.Димитров

08.03.19г