Иска ми се , до теб да се събуждам 
и първото което виждам да си ти как спиш . 
Иска ми се , до мен да те притискам толкова силно , 

В моят свят , 
разбит замък е моят дом . 
Сърцето забравен град , 

 Мислих , че да те забравя ще е моето спасение , 
мислих , че болката ще приключи , 
ще се появи усмивка , 

 Искаше му се тя да беше тук , нуждаеше се от прегръдката и , 
от нейната целувка , или просто да усети аромата и . Той живееше със спомените си , вярваше , че някой ден той ще я види , и ще бъде с нея отново . Свирепия вятър от вън виеше...

 Ти си като птица ,
летяща в небесата . 
Да те догоня се опитвам ,

 
Искаш да си тръгнеш ,
казваш , че нищо не те задържа .

За последно искам да те чуя , 
преди със дните си да се сбогувам .
Последно обичам те да ти кажа , 

 
Опитвам се да се застоя , 
но все по трудно е това . 

 Вечерта беше толкова тиха . Чуваше се как падат снежинките по земята . Луната се опитваше да се покаже , но облаците не я допускаха . Тя търсеше своя любим самотен вълк , но не можеше да види дали броди той отново сам . Снегът продължав...

 Болката пронизва като нож , 
сърцето свило се е в ъгъла , 
душата плаче срещу него .