Слънцето скрива се зад хълма 
и дава ред на вечерта.
Със своята тъмнина и жълтата луна , която чула е доста болка и тъга.

Детство къде отиде си ?
Защо изостави ме в тези черни дни ?
Върни се , хвани ме за ръка

Няма как да те забравя
за мене ти си неизлечима рана. 
Върви по пътя си и не се обръщай

 Слънцето изгряло нежно гали те сега , 
с нежни ласкави лъчи докосва те така 
както бих искал и аз някой ден да те докосна .