Поемаш по пътя , 
изпепелен от болката си ,
оставяш огнена диря след себе си , 

 Сред буйните води стоя 
във размисъл унесен съм за нас.
И моля се на , Бог знак да ми даде

 Снощи заспах с мисълта за теб , 
за твоят красив глас 
и за твоя красив смях . 

 Добро утро мила моя , 
погалвам , нежно красивото ти лице . 
Цяла вечер , гледах те в захлас , 

 Букет с цветя , 
поставих пред твоята врата . 
Дали ще ги приемеш 

Вълните ти докосват ме така , 
като нежна ласка на жена . 
Ти , Море , си мой слушател 

 Тръгвай си , 
не се обръщай ти . 
Защо се връщаш ?

 Някога обичал ли си ти жена ?
С нежна ръка , докосвала ли те е така , че да стопи сърцето ?
Очите и са портал към незнайни светове ,

 Твърде късно е вече да се казва край , 
живота си минава , 
спомена отминава ,