Слънцето залязва уморено
покрива се със черната постеля на нощта.
И блещукат като прожектори във мрака ,

Очаквах ти да ме напуснеш .
Очаквах да боли ,
но минаха вече толкова години

 Луната скри се зад облаци черни  ,
настана непрогледна тъмнина
и зловеща тишина .

 Здравей любима ,
да ти която чаках толкова години !
Защо се ти забави ?

 По различни пътища поехме ,
по различен начин раздялата приехме .
Казваш боляло те е много

Като есени листа
падащи от изсъхналият клон
така и моето сърце проронва последни капки кръв