Пак съм там в онзи град,

на онази спирка,на която ти ме чакаше

за нашата първа среща.

Пак е същото

Чашакаш ме да слеза,от автобуса

за да ме прегърнеш...

Хващаш ме за ръка и потеглме само двамата.

Вървя до теб а в същото време

седя на един стол загледан в нищото.

Уж съм до теб а съм заобгръден от 4 стени.

С теб съм,но в същото време съм САМ!

Кое е реалност и кое измама?
Това,че отново тук при теб дойдох?

Или че от самота съм обкръжен?

Сам съм както винаги,но споменът за теб

искача като филм пред моите очи.

Нещо в гърдите стене.

Нещо там плаче.

Какво ли е?

Може би остатък от сърцето?

Спокойно и то ще мине

Обичаше те много,