Бойко Димитров :: Маска и още нещо

Понякога хората които обичаме ни изоставят като искат да разбият всички мостове които Ни свързват.
Но ако не сме готови да прекъснем ние връзката какво става оставяме сами на пътя...
Понякога не искаме нищо друго освен да знаем как е този човек когото сме обичали много,как минават дните му какво го вълнува да бъдем с него но как след като той е прекъснал всякаква връзка с нас....
Трябва да преминем границите и да направим неща които не харесваме да се представяме с други имена като други личности да слагаме маската...Но това не помага да забравим любимия а още повече ни боли когато го изслушваме а когато ни сподели че вече не е сам а си има нова любов ни се къса сърцето защото ние все още обичаме този човек.Всичко се срива и падаме на дъното ,страдаме ,разрушаваме се приятелите ни подкрепят но от тази болка няма бягство няма къде да отидем няма кой да ни спаси сърцето не слуша крещи името на любимата всеки около него го чува но любимата която обича не и пука не го чува....или просто показва безразличие.Вече си нищо без нея приятелите те подкрепят дават ти сили да продължиш но в главата ти е се една и съща...тя ти изпива и малкото сили които са останали изцежда те и когато вече няма какво да разруши в разрушеното ти сърце когато земята е опустяла мисълта за нея започва да те напуща.
Спираш и връзката си с нея,връзката в която държиш маската за да успееш да я забравиш и на следващият ден ти е пусто липсва ти писането с нея,липсва ти всичко но ти показваш воля и просто продължаваш напред вместо да се подадеш на слабостта и да я отблокираш....вървиш но какво намираш празен път на който си сам пълен с кръстопъти на които не можеш да разчиташ на себе си мислиш че всеки път е грешен и вървиш се на право и където те докара...живееш с мисълта за нея докато не дойде друга която да те прилъсти и да успее да заличи белезите от нея...
Автор:Бойко Димитров

Нагоре