Бойко Димитров :: Разговор със сърцето

Едно сърце в гърдите лупка , свива се , тъжи , страда и боли. Питам го какво му е , какво се случва. Отговор никакъв. Отново сива се , като че ли иска да ми кажи нещо . . . и най-накрая се решава. Казва ми , че го боли защото е само . Казва ми , че мрази самотата , казва ми че иска с друго да се слее . . . Започва така познатият разговор , в който му казвам , че такава ни е съдбата . Че не съм глух и безчувствен , но на сила любов не мога да взема . То отново се свива , проронва кървяща сълза и пита ме какво в нас не бива . Винаги се опитваме да сме добри и състрадателни даваме всичко в любовта , но явно това не стига . Казвам му да свикне със самотата , че всичко до сега за всичките ни години е показало , че не ни върви в любовта , явно не сме за нея и винаги ни прескача , но то е непокорна чепка в раната си прави я от ден на ден по дълбока , самонаранява се , малко по - малко се убива и въвлича и мен в тази смърт . Но заедно сме се родили и заедно ще умрем по - добре мъртъв отколкото без сърце . Губя го ! Усещам , че не може да издържа вече. Във всичко което идва аз се моля краят ми да дойде по - бързо за да се спре със всичката тази болка . Писна ми вече този живот във самота , никой не би искал да е сам в живота . Всички влюбени са нож , всяко влюбване е рана . Радвам се за всяка двойка , желая на всичките доброто нека се радват на това което аз търся от години , а именно любовта.
Сърце мое спри стига ни мъчи , защо туптиш , за коя пропиляваш още удари , спри се вече . Стига! Нищо няма да се промени!
http://vbox7.com/play:b481e3d8

Нагоре