Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2014 21:28 - 5.5.2014
Автор: stihchetata Категория: Поезия   
Прочетен: 1058 Коментари: 0 Гласове:
0



 Самотата пак приижда и сърцето ми нанизва.
Като стъкло чупи го и на парченца то се свлича.
Болката нараства , а вечерта едва сега започва .
С какво тази съдба заслужих и във нищото се изгубих?
Нима не дадох всичко в любовта , че тя така със мен се подигра?
Дали обичаше ме ти или излъган си останах?
Нали нищо нямаше да ни раздели?
Защо тогава престана с мен да си?
Буря донесе в моята душа и с потоп я ти заля.
Едно сърце в самотата си умря и никоя за него не иска и да чува.
Нима самичко ще остане , на този свят изпълнено със рани?
Едно сърце от тъмнината се страхува , а нощта във него си нахлува.
Кърви , крещи от мъка , но никоя неговия зов не ще и да чува.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 345558
Постинги: 216
Коментари: 31
Гласове: 935
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031