Бойко Димитров :: Тъжен следобед

В сърцето на всеки човек бушува една неразбрана любов внезапно отишла си!Точно така боли най-много . Когато останат хиляди "Защо?" без отговор не можеш да продължиш . Как сърцето в този миг и със всеки един тъжен следобед напомнящ за тази неразбрана любов да успокоиш? Боли във теб , разпокъсва се , но с времето се учиш да прикриваш добре болката . Сълзи вече няма изсъхнаха очите . Подкрепата от приятели е нужна докато станеш достатъчно силен да прикриваш добре болката и сред тия които те познават до съвършенство. От там нататък само ти знаеш какво ти е . Месец след месец , годината отлита като птица . Сърцето продължава напред , влюбва се отново , но дойде ли пак онзи тъжен следобед то отново си спомня за онази неразбрана любов ... да с онзи неочаквания край , изкачат пак онези хиляди не отговорени въпроси . От белезите потича алена кръв отново , отварят се болезнено , но вие вече имате сила и успявате да преглътнете болката , спомена забравяте и на пред продължавате но мира не получавате , а само загърбвате спомена. Но със достатъчно сила и воля с това накъсано сърце продължавате напред в търсенето на своята половинка!

Нагоре