Бойко Димитров :: Денят на промяната

Той застана пред всичките тези хора които се бях събрали пред сцената и започна да говори
- Аз не съм от този град , не съм от тази област , не съм от тази държава , не съм от този континент нито пък съм от тази земя . Ние сме пратеници от нашият свят търсещи ново място за живот . Виждаме една цивилизация унищожаваща своята природа която им дава всичко . Замърсяват така нужната и вода с отпадъци химични , въздуха които им трябва тровят със газове от превозните си средства и заводи . Убиват животните по пътищата , искат да ги унищожат а забравят , че всъщност те са взели територията на тези живи създания . И тъй като те не могат да се защитят всички те биват избивани и изкарвани като вредители . Една малка част от тази цивилизация се опитва да живее в мир с природата , но вие сте толкова малко не можете да повлияете на своите събратя .
Ние сме на 200 светлини години от вас вече сме подали сигнали на своите събратя да дойдат ще завземем вашата планета защото вие не знаете как да се грижете за нея много от вас ще бъдат убити а тези които се мъчат да опазят земята си ще живеят спокойно с нас .
Той погледна публиката си , която запази мълчание и си помисли , че може би ги е накарал да се замислят , но след секунди всички избухнаха във смях и подигравки към онуй слабичко човеченце горе на подиума . То си тръгна . Минаха 200 години и нищо не се бе променило.Дойде очакваният ден милиарди малки човечета дойдоха не със някои големи космически кораби . О не всяко едно си имаше своята малка капсулка в която се намираше. Приземиха се кротко и мирно без да нападат и изчакаха 24 часа преди да излязат от малките си капсулки . Всички върховни сили мобилизираха цялата си военна мощ всичките си военни оръжия от мощни по мощни и чакаха излизането на малките човечета .
Ето , че те излязоха и още със стъпването им на земята те бяха нападнати със присмех . Хората видяха външният им вид и си мислиха че ще победят дигна се пушилка . Всички военни части мислиха че са спечелили просто чакаха да се дигне прахът и да потвърдят на главните командващи че мисията е изпълнена и са унищожили своите гости . Но ето прахът се дигна и ония малки на вид беззащитни човечета нямаха дори драскотина по своите телца . Те хванаха и задържаха 90% от човечеството превърнаха ги в техни роби , но все пак се грижиха добре за тях . Както бе обещало онова дребосъче на което му се смяха преди 200 години те опазиха хората които са се грижили да защитят природата си . Приютиха ги под крилото си . Малките човечета почнаха да оправят поразията нанесена от хората унищожиха пътищата жилищата и с години наред те лекуваха земята. Засяха растителност , прочистиха водните и басейни докато не дойде мигът когато земята отново бе толкова чиста колкото преди . И ето че хората и тези малки човечета намериха общо разбиране и започнаха да живеят заедно !

Нагоре