Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
31.07.2015 18:35 -
Вълк единак - промяната
Вълкът се събуди . Отново беше заспал на ръба на скалата , където всяка вечер в продължение на близо три години чакаше своята вълчица да се върне . Прозя се и реши да се разходи . Запъти се към близката рекичка за да се разхлади и да утоли жаждата си . Като изкачи хълма той я видя . . . да тя беше - неговата вълчица . Затича се към нея , но нещо го спря . Тя не беше сама , вече има нов любим със , който тя беше щастлива . Последната надежда се счупи като стъкло и разряза сърцето му . Усети унищожителната болка , но смръщи вежди , затвори очи и преглътна болката за да не се издаде .
Искаше да я заговори за последно , но така и не се реши . Дълго стоя на върха на хълма загледан във влюбените , който се радваха на любовта си . Беше ден и нощната му приятелка Луната още я нямаше за това реши да се скрие в пещерата му докато дойде нощта .
Ето , че се стъмни вълка отиде на ръба с мисълта , че тази нощ иска да приключи всичко и да скочи от ръба . Искаше за последно да види луната и да и каже сбогом . Луната изгря на небосвода и не мина много време когато вълка издаде своя болезнен вой идващ от разрязващата го болка . Луната не бе съгласна с решението му , натъжена тя се скри зад черни дъждовни облаци . Заваля порой и ужасни гръмотевици осветиха небето превръщайки нощта в мрачен и зловещ рецитал . Вълка се спря точно на ръба . Загледа се в рязката промяна , усети , че там горе някой го разбира , някой усеща болката му и някой не иска да се раздели с него . Знаеше , че това е неговата луничка . Той се замисли и разбра , че това не решение и на пук реши да продължи напред с мисълта да промени живота си . Седна на ръба чакайки неговата приятелка да се появи . Ето , че не след дълго мрачните облаци се отдръпнаха и цяла вечер взрени един във друг вълк и луна прекараха нощта . Той разбра , че най - вярна от нея няма да намери никога . За цял живот остана уважението му към луната , която винаги осветява пътят му към промяната .
Б.Димитров
Искаше да я заговори за последно , но така и не се реши . Дълго стоя на върха на хълма загледан във влюбените , който се радваха на любовта си . Беше ден и нощната му приятелка Луната още я нямаше за това реши да се скрие в пещерата му докато дойде нощта .
Ето , че се стъмни вълка отиде на ръба с мисълта , че тази нощ иска да приключи всичко и да скочи от ръба . Искаше за последно да види луната и да и каже сбогом . Луната изгря на небосвода и не мина много време когато вълка издаде своя болезнен вой идващ от разрязващата го болка . Луната не бе съгласна с решението му , натъжена тя се скри зад черни дъждовни облаци . Заваля порой и ужасни гръмотевици осветиха небето превръщайки нощта в мрачен и зловещ рецитал . Вълка се спря точно на ръба . Загледа се в рязката промяна , усети , че там горе някой го разбира , някой усеща болката му и някой не иска да се раздели с него . Знаеше , че това е неговата луничка . Той се замисли и разбра , че това не решение и на пук реши да продължи напред с мисълта да промени живота си . Седна на ръба чакайки неговата приятелка да се появи . Ето , че не след дълго мрачните облаци се отдръпнаха и цяла вечер взрени един във друг вълк и луна прекараха нощта . Той разбра , че най - вярна от нея няма да намери никога . За цял живот остана уважението му към луната , която винаги осветява пътят му към промяната .
Б.Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935