Спомняш ли си малкото корабче любовно за което бях ти писал ?
В него беше капитана му , който те обичаше .
Написах това стихче за теб тогава , а сега дойде и развръзката му 
пет години по - късно . . .
Ето какво е корабчето днес :
Някъде там в океана от сълзи , малко корабче разбито носи се върху гребен от вълна . Изглежда изоставено и толкова разбито , но вътре в капитанската каюта един наведен на масата мъж стои . Толкова немощен , слаб и побелял от мъка по загубена любов тъжи . Бутилка ром отворена седи , чакаща да бъде и тя изпита . Лулата пълни със спомени горчиви , надявайки си в дим да ги превърне и веднъж завинаги в забрава да потъне . Снимка на момиче пред него тъй безсърдечно си седи и сърцето му със саби остри на парченца тя разкъсва . 
Окена само го разбира и болката му символизира със черното небе , гръмотевици ужасни , небето от болка плаче . Вълни големи носят кораба разбит и с мъгла покрит. Нейде там той своя бряг търси и надеждата в очите като пламък гасне !
Но , забравила си ти , това корабче любовно . Любовта ти отлетя като птиците на юг намери новата любов и стария капитан по пътя на забравата изпрати .
Автор:
Бойко Димитров