Къде отиваш сега ?

Върни се , има още не изпочупени неща !

Не протягай ръце към сърцето ми , отдавна вече го разби .

Даваше ти цялата си любов ,

но това не бе достатъчно за теб .

Казваш ми , че виновен съм сега ,

че потъна нашата любов .

Виновен за това , че прощавах !

Виновно е сърцето , че те обичаше !

Виновна е душата , че те желаеше !

Казваш , че любовта ми те задушава ,

И от мен далече вече искаш да си ти .

Щом така решила си – Върви !

Затвори вратата , изгаси луната и ме остави сам във тишината !

Не спирай и за миг , тръгнеш ли веднъж !

Не знам , колко ще мога да издържа ,

сълзите в себе си да крия .

Виковете на сърцето да премълчавам ,

вулкан от болка и страдание на път е да изригне .

Върви !

Нали това желаеш !

Тръшни вратата безмилостно зад гърбът си !

Пускам те на свобода !

Чудовището , което те измъчи в мрака ще се скрие !

Във вълк свиреп ще се превърне !

И в гората необятна ще завие !

Върви !

Отивай си в нощта !

Да те виждам повече не искам !

Виждам навела си глава .

Очите навлажнени са сега.

С наведена глава излезе ,

и повече не те видях.