потропва в тъмнината ,

една сянка – самотна на земята !

Едно момиче открехва си врата ,

не е сама вижда се сега ,

в очите и търкулва се сълза

виждайки стария любим пред нейната врата .

В тази гробна тишина ,

нямаше нужда от слова ,

очите им говориха сега ,

сълзите търкулваха се една по една .

Обърна се ,

затвори му вратата ,

оставяйки го сам на прага

сълзи да бърше в полумрака .