Бойко Димитров

О тъжна самота ,
тъжно ли ти бе за мен ?
За малко ме изпусна от студената си прегръдка ,
но дойде и ме притисна отново .
О ти сладка Самота ,
винаги готова да ме приеме ,
винаги готова да ме изслуша ,
защо не поемеш и ти далеч ?
По пътя остави ме да вървя ,
свикнал съм ,
дали така ще продължа , или някъде ще отбия ?
О , болезнена Самота ,
аз знам до мен ще си ,
ти която носиш болка ,
докосваш студено ,
но винаги до мен !
Ех , моя единствена Самота ,
отново се завърнах !
И вълка щастлив за миг ,
връща се във своето кралство ,
где бури студени вият ,
и клоните превиват !
Усетил за миг радостта ,
прибира се със сладкия си спомен ,
воя див чака още гората ,
но няма да е тази нощ ,
сега не е готов ,
сега няма как ,
първо трябва да преспи
немирното сърце .
Със приказка , която той научи на изуст :
Имало едно време ,
един самотен вълк ,
обикаляш тез земи ,
с едно плачещо сърце ,
което слуша тази приказка сега .
Сърце остана ти само ,
по - добре по бързо го приеми ,
нови години в тъмнина ,
нова роза гаснеща в лъч светлина .
Когато последното листо падне ,
когато тя увехне ,
когато на пепел се превърне ,
тогава няма и нас да ни има вече !
Една роза умираща с годините ,
едно сърце смирено чакащо смъртта .
Звяр във черния дворец ,
седнал на своя трон
ще чака последния си стон !
Бойко Димитров

Нагоре