Бойко Димитров

Нови блогове

andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.11.2016 14:47 - Изход

Автор: stihchetata Категория: Поезия

Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:

Мислих , че да те забравя ще е моето спасение ,
мислих , че болката ще приключи ,
ще се появи усмивка ,
но уви , това не се случи .
Забравих миговете наши ,
забравих аромата ти
и вкусът на устните ти .
Забравих допира на тялото ти ,
топлите ти ръце и първата целувка .
Сега нямам дори и спомени с който да живея ,
спомени , които да ми напомнят , че някога съм бил обичан .
Казаха ми , че за продължа напред трябва да забравя ,
аз забравих , но дали продължих .
Защо се чувствам като забравен ?
Защо чувствам толкова зловеща самота ?
Сърцето замлъкна ,
не чувам неговия плач ,
не усещам неговата болка ,
не усещам да е живо . . .
За малко случи се ,
да се влюби ,
но нещата не се получиха ,
от този момент то умря на цяло .
Дали не се случи това ,
да загуби последната надежда ?
Дните изпълниха се с мрак
и като , че ли вече нищо не ме интересува . . .
Дали бих желал да усещам болката от любовта отново ?
Дали бих искал да върна болката от загубата ти ?
Да!
Тогава макар и умиращ , се чувствах жив ,
усещах сърцето как бие ,
чувах го как плаче ,
сега къде е то ?
Не ми ли стига самотата ,
че и то самичък ме остави ,
изгуби се ,
не каза дори и "Сбогом"!
Какво чувствам ?
С кого да споделя ,
след като изгубих вяра във света . . .
Иска ми се ,
просто да пророня сълза ,
за да знам , че вътре в мен
все още живее едно страдащо сърце ,
но тя така и не пада .
Забравил какво е да бъда обичан ,
замръзвам под уличната лампа ,
едничката светлина , която ми остана .
Чудя се , кой ден и тя ще изчезне
и мрака ще ме обземе напълно .
Милиони нощни създания ,
точат лиги над моята душа ,
обикалят таз улична лампа ,
чакайки мига в който тя ще изгори ,
и мрака ще ме погълне .
Едно плачещо дете е душата ми ,
страхуващо се от тъмнината .
Коя ще го успокои ?
То ще чакам там ,
под уличната лампа ,
друг изход не му остава .
Автор: Бойко Димитров

Нагоре