Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
01.01.2017 00:57 -
Забравено сърце
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2017 00:57
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 01.01.2017 00:57
Едно сърце забравено ,
присвива се от болка .
Оставиха го и тези ,
от които най -малко очакваше .
Вярваше на шепа хора ,
но вече не знае на какво да вярва .
Отново кърпи болезнени рани ,
кръвта му се сипе по белият сняг .
Нова рана ,
нова болка ,
ще я премине ли и нея
или ще му дойде края .
Покрай него минава старицата съдба
и с наведена глава му казва
"такъв е живота " и проронва горчива сълза .
Едно сърце в ъгъла ще се свре за да поплаче ,
болката отново тихичко ще преглътне ,
като горчив залък ,
като горещ въглен ,
който в него ще гори и ще го изгаря без да спре ,
докато спре да бие ,
още , колко ли болка ще изтрае .
Едно сърце има нужда от прегръдка ,
но вместо това ножът в него се забива .
Едно сърце , което има нужда да вярва ,
все повече не знае дали може
вече да се доверява .
Свършиха дните ,
дойде време на нощите ,
то е мъртва душа ,
забравен град ,
от всички на които се доверило разрушено .
Свирепите ветрове вият ,
болката го кара силно да пищи ,
но писъците му кой ще чуе ?
Бойко Димитров
присвива се от болка .
Оставиха го и тези ,
от които най -малко очакваше .
Вярваше на шепа хора ,
но вече не знае на какво да вярва .
Отново кърпи болезнени рани ,
кръвта му се сипе по белият сняг .
Нова рана ,
нова болка ,
ще я премине ли и нея
или ще му дойде края .
Покрай него минава старицата съдба
и с наведена глава му казва
"такъв е живота " и проронва горчива сълза .
Едно сърце в ъгъла ще се свре за да поплаче ,
болката отново тихичко ще преглътне ,
като горчив залък ,
като горещ въглен ,
който в него ще гори и ще го изгаря без да спре ,
докато спре да бие ,
още , колко ли болка ще изтрае .
Едно сърце има нужда от прегръдка ,
но вместо това ножът в него се забива .
Едно сърце , което има нужда да вярва ,
все повече не знае дали може
вече да се доверява .
Свършиха дните ,
дойде време на нощите ,
то е мъртва душа ,
забравен град ,
от всички на които се доверило разрушено .
Свирепите ветрове вият ,
болката го кара силно да пищи ,
но писъците му кой ще чуе ?
Бойко Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935
