Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
03.01.2017 21:41 -
Къде изчезна всичко
Някъде изгрева ме чака ,
спотайвайки се зад висок планински връх .
Някъде надеждата се лута ,
объркана от лъжи и болка .
По този път , по който тръгнах
невъзможно е връщане назад .
И колкото и сив да изглежда хоризонта ,
крача със колебливи крачки през минното поле .
Грешка след грешка и сърцето ми изстива ,
затрупано от своите грехове .
Живота превръща се във снимка ,
в която заобиколен съм от хора които ме обичат
и в един ужасен миг ,
един по един те изчезват .
Не ми остана много за което да се боря ,
едно унищожено , но добро сърце
и една душа която иска да избяга .
Ден след ден всяка минута ме убива ,
забравата на хората със пръста ме слива ,
хората , които врекоха се , че няма да ме оставят .
Къде отидоха всички ?
Къде отидоха цветята и жужащите пчелички ?
Къде отидоха птиците и прекрасните им песни ?
В кошмар ли съм или на яве ?
Любовта идва и си отива ,
но чувал бях , че приятелката обич била до гроб . . .
Дълбоко почвам вече в това да се съмнявам
и чудя се на кое да вярвам . . .
И иска ми се приятелството отново да е тук ,
но не чувам вече прекрасният му звук .
И да знам всеки пораства
и живота го подхваща ,
но в един тежък момент
за бедният човек
сърцето му плаче със кървави сълзи ,
че обвито е във своята самота
и забравено е от хората покорили неговата висота .
И няма ги вече приятелите ,
и няма я вече любовта ,
и птиците отлетяха надалеч
а цветята увехнаха превръщайки се в прах .
Бойко Димитров
спотайвайки се зад висок планински връх .
Някъде надеждата се лута ,
объркана от лъжи и болка .
По този път , по който тръгнах
невъзможно е връщане назад .
И колкото и сив да изглежда хоризонта ,
крача със колебливи крачки през минното поле .
Грешка след грешка и сърцето ми изстива ,
затрупано от своите грехове .
Живота превръща се във снимка ,
в която заобиколен съм от хора които ме обичат
и в един ужасен миг ,
един по един те изчезват .
Не ми остана много за което да се боря ,
едно унищожено , но добро сърце
и една душа която иска да избяга .
Ден след ден всяка минута ме убива ,
забравата на хората със пръста ме слива ,
хората , които врекоха се , че няма да ме оставят .
Къде отидоха всички ?
Къде отидоха цветята и жужащите пчелички ?
Къде отидоха птиците и прекрасните им песни ?
В кошмар ли съм или на яве ?
Любовта идва и си отива ,
но чувал бях , че приятелката обич била до гроб . . .
Дълбоко почвам вече в това да се съмнявам
и чудя се на кое да вярвам . . .
И иска ми се приятелството отново да е тук ,
но не чувам вече прекрасният му звук .
И да знам всеки пораства
и живота го подхваща ,
но в един тежък момент
за бедният човек
сърцето му плаче със кървави сълзи ,
че обвито е във своята самота
и забравено е от хората покорили неговата висота .
И няма ги вече приятелите ,
и няма я вече любовта ,
и птиците отлетяха надалеч
а цветята увехнаха превръщайки се в прах .
Бойко Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935
