2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
някъде се чува гръм .
Едно момче крачи
само под студеният дъжд ,
търсещ онази , която си отиде .
Сълзи сливащи се с капки дъжд ,
падат и попиват във калта .
Светкавица пада
и се удря страшно във земята
от този гръм разлюля се земята ,
момчето тъжничко прегърбено върви
и търси разбитите си мечти .
Събира малките стъкла
и търси начин да залепи разбитата душа .
Самотата с болката под ръка
играя своята зловеща игра ,
спомените бродят като тъжен филм
в умореното съзнание на бедното момче .
Рухна то погубено в калта
със сълзи стичащи се от червените очи ,
написа бавно :
"Обичам те завинаги , моя Ани "
и затвори завинаги своите очи !
Те щяха да бъдат двама ,
но не във този свят ,
но не във този живот !
Ще я чака той ,
колкото е нужно
в един небесен дворец
пълен с нейните любими рози .
Той отиде си , за да я чака там
за да построи техният небесен дворец ,
в който да са само те
влюбени каквито бяха , завинаги !
Той отиде си за своята любов ,
колкото и да говореха ,
че мъжът не може да обича
и само наранява ,
едно момче заспа вечния си сън
заради една любов !
Автор: Б.Димитров