Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2018 19:02 - Поредната цигара изгасва във пръстите му тихо
Автор: stihchetata Категория: Поезия   
Прочетен: 294 Коментари: 0 Гласове:
0



 Поредната цигара изгасва във пръстите му тихо , оставяйки само пепел . Чашата му с джин до дъното си стигна , но целта си да го успокои и тази вечер не постигна . Той гледаше избледняла снимка на момичето , което обичаше и триеше горчивите сълзи . Искаше да е по – силен , но сълзите му не го слушаха . Беше сам и започна да свиква , но не можеше да свикне с предателството . Дали беше горделив или не обичаше несправедливостта , с която не можеше да се бори и той самия не знаеше . Опита се да разбере истината защо тя въпреки всичко го остави да броди сам , но чуваше само думи , думи в които не вярваше . Той търсеше винаги логиката , но не я намираше в това което чуваше от нея . Той вярва в това , че когато някой обича истински не се отказва лесно . 

Минали бяха две тежки години , в които беше загубил всичко и се бореше като грешник да излезе от зловещата дупка , в която бе пропаднал . 
На кого му пукаше , че вечер кошмарите го будеха и седеше дълго през прозореца с надежда да се върне ?
На нея ли ?
Едва ли !
Той знаеше , че тя го е забравила отдавна . Не вдигаше телефона , когато единственото му спасение беше да чуе гласът и за да може да се изправи и седеше на пода легнал като дрипа , която е захвърлена и непотребна . Толкова копнееше да чуе гласът и макар и да го нагруби , той щеше също и да го стопли .
Той вече нямаше нищо, превърнат във нищо в нищожния си живот в който нея я нямаше . Нямаше как да забрави предателството , нямаше как да забрави тежките и последни думи , които като екот още кънтяха в стаята . Нейната половина от леглото седеше непокътната и до ден днешен . На шкафчето и седеше розовата шапка , която и беше подарил за да му напомня всичко за нея . Все още усещаше аромата и вкусът на устните и . Все още единственото което го топлеше е споменът от силните и прегръдки . Със тези спомени той заспиваше всяка вечер и събуждаше насълзен , защото искаше един ден да не се събуди повече , за да е с нея постоянно.

Б.Димитров




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 345429
Постинги: 216
Коментари: 31
Гласове: 935
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031