Омръзнало му е да чува , 
че любовта щяла да дойде . 
Любовта я няма , 
години вече в самота натежават . 
Коя просто ще седне за да му прави компания ,
да се направи , че и пука и после да си отиде ?
Все още го боли за някоя , 
която вече не си спомня . 
Годините лекували ?
Годините ни въвличат във игра ,
в която се усъвършенстваш в това да лъжеш себе си . 
Да се лъжеш , че тя е нищо . 
Че си я забравил , но сърцето знае всичко . 
Мълчи си , но боли . 
Празнината с друга любов се запълва , 
любов която не идва - празнина която остава да зее 
и болка за която лекарства няма .
Забравил за нея , 
но с болка в душата 
сълзи напират , 
а дори не знаеш защо . 
Мечтаеш да не си сам , 
сънуваш , че имаш някоя до теб 
реалността те буди със силния си шамар 
и убива за секунда съня , в който поне за малко докоснал си отново някоя , несъществуваща но все пак толкова истинска макар за миг жена .
И така деня превръща се във седмица , седмицата в месец , а месеца в година . 
Година , която отлита и се ниже една по една , 
ти остаряваш и виждаш как си оставаш сам .
Когато преминеш през това , 
най - малкото ти се чува успокоителни думи как любовта ще дойде . 
Любовта в днешно време е мираж , който изчезва когато си на път да го докоснеш . 
Това е , то . 
Сърцето пак останало само , 
няма как и с кого да сподели , 
какво убива го отвътре .

Б.Димитров