Беше като въглен ,  дойде и запали пожар във мен .  Но въглена изстина и пожарът превърна се във пепел .   Сърцето ми със теб  научи се отново да живее , сега без теб , питала ли си се  как ще оцелее ???   Една кралица си остави краля , обгърната в мъгла  изгуби се във мрака . Кралството потъна във мрак  и сиви призраци играят в него .   Спомени неканени ,  призраци смеещи се злобно  с душата разбита си играят .   Мина година от както си отиде , но още ароматът по дрехите  за теб напомня .  В един пуст дворец ,  краля със самотата си разговаря . Б.Димитров 

Реалистично и покъртително- преживявал съм го ...