И падна мрак , демоните нощни обзеха ми пак душата ,

за тебе ми напомнят и изгарят ме от вътре !

Но и сам , вълкът е пак могъщен

не се предадох и на земята няма да ме видиш !

Дори да ме боли за теб и душата ми да изгаря

ще изляза пак навън и една вълчица ще намеря !

Не си първата , която на сърцето ми посяга

и пращаш демоните си да изгорят душата ми !

Не забравяй , че аз съм нощен звяр

и болката от липсата ти ме прави по – силен !

Не забравяй , че твоите демони са моята плячка

накрая унищожена ще си ти – не аз !

Живях в заблуда , че с мен ще тръгнеш ти

когато до друг вървеше !

Това е единствената ми грешка !

Не съжалявам , че си тръгнах от теб –

това бе най – правилното решение

след като не ме оцени !

И смееш се ти там ,

че душата ми кърви

и доволна си може би …

Да те обичам е най – голямата ми грешка !

Но не забравяй ти , че аз вярвам единствено на Луната ,

която най – вярна оказа ми се в живота

и до мен седя , когато бях на ръбът на пропастта !

Коя си ти да си мислиш ,

че си повече от останалите ?

Останалите които обичаха на думи ,

идваха и си крадяха от любовта ми ?

Няма да падна ,

ще бъда силен – ще те превъзмогна !

Ти си само едно стъпало по пътя ми ,

събори ме , но знай не се предавам !

Ще се боря за любовта си ,

да преборя самотата си ,

но дори и сам да умра -

за тебе няма да съжалявам !

Не ме страх от нощите в които Луната огрява ,

най – много ме е страх от нощите ,

когато нея я няма !

Не ме боли за теб – разбери го !

Не ме боли и , че любов ти подарих !

Боли ме за това , че днес

любовта е само думи -

лъжливи и толкова изгарящи !

Боли ме душата , че отново излъгана остана

и нищо по този въпрос не мога да направя !

Така обичам аз ,

доверявам се ,

а после раните си ближа !

Б.Димитров