Бойко Димитров :: Вълкът между два свята

Вълкът самотен , като призрак обикаля
годините минават , а любовта я няма .
Дали измама е тя , или детска мечта ?
Стар е вече да вярва на лъжи ,
живота му показа , че нежността не съществува ,
доброто като заек в хралупа се е свило
дори и вятърът е жесток
брули го , снегът замръзва по козината ,
но духът корав не ще се сломи ,
дори и сам да броди докато е жив
сълзите той не ще покаже ,
душата ще успокоява най - добрата му приятелка
Луната ,
болката ще превръща в ярост
злобата ще гони от душата
заклел се , каквото и да става
от страната на доброто да застава !
Беше срещнал една вълчица ,
но явно и тя оказа се оазис
в един свят на самота в , който обикаля
раздвоен между реалността и
и светът на самотата .
Сърцето за малко бе щастливо ,
но плати горчиво за малкото мигове щастливи .
Още веднъж повярва на един оазис ,
още веднъж горчиво ще поплаче .
В един ъгъл свито ще застане ,
едно сърце наранено
и един разум който да съчувства .
Отново то не го послуша ,
и побърза да се влюби .
Не тъжи сърце ,
сълзите избърши
глупаво си ти ,
но с доброта дарено си ,
доверчиво , вярвайки , че има добрина
отново скочи през глава .
--------------------------
Един вълк отново наранен ,
с вдигната глава , здраво крачи по земята ,
от болка присвива очи .
Пътя е широк ,
на къде води не знае той ,
няма значение !
Някъде там е тя . . .
новата рана ,
или пък . . .
може би малко щастие .
Това е то ,
борбата продължава ,
това е то ,
пътя се извива , още един завой
какво ли се крие от другата страна ?
Времето само ще покаже . . .