2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
по различен начин раздялата приехме .
Казваш боляло те е много
аз се правя , че ти вярвам .
Какво да мисля след като така лесно
раздялата отсече , тогава когато
за мене всичко беше ?
И ето днес със друг си ти щастлива ,
а в порутения замък на любовта ми аз живея .
Как да повярвам , че за мен тъжала си ,
след като в други прегръдки топлиш се ,
а моите пръсти топлят чашата и цигарата .
Минаха толкова години , а уж времето помагало .
Може би за теб така е ,
явно помогнало е да преодолееш болката
която уж изпитвала си много ,
съдбата се е намесила така ли ?
Искаше ми се времето и на мен да бе помогнало
болката да бе убило , но подклажда я
като огън вътре в душата да гори .
И спомени горя като зараза ,
и трескаво във нищото се лутам
сълзи да бърша вече нямам сила .
Думи за утеха на сърцето
нямам вече .
Живей щастлива ,
простил съм ти , че живота ми срина с измамна любов ,
на Бог моли се да ти прости ,
там горе ще е нашата последна среща
пред него лъжите ти няма да минават
той сам ще те осъди .
Аз ще преживея ,
в болки ще се влача ,
като ранено животно тихо ще стена .
Свикнах със самотата ,
свикнах със сивотата ,
болката ми е първа приятелка
любовта е някакъв оазис .
Мечтите запалих ги отдавна
вече няма ги ,
да топлят сърцето ,
то замръзнало е вече .