Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
30.10.2016 18:41 -
Вълча история
Вълк самотен в падналия сняг обикаля ,
козината му замръзнала е ,
но това не го безпокои .
Замислен крачи той във мрака ,
със зъби стиска да не пророни сълза .
Едно сърце има той ,
жадуващо за обич ,
но такава така и не получава .
Луната появи се на хоризонта ,
неговата единствена любима ,
която никога не го остави .
Озари с лъчите си горската поляна ,
снега отразяващ нейните лъчи
превърна пейзажа в зимна приказка .
Само един вълк там не се вписа ,
той бе толкова мрачен ,
нещастен ,
толкова тъжен .
Сърцето му замръзваше ,
и не бе виновен зимния студ .
Сърцето му умираше ,
но не бе пронизано от ловец .
Един вълк търсещ своята вълчица ,
крачи сам в необятния свят .
Неразбран и нежелан ,
все повече желаеше да се приближи към смъртта .
Той бе силен някога ,
но всичко това вече отмина .
Всяко предателство крадеше силата му ,
всяка вълчица , унищожаваше живота му .
Приближи се до ръжа ба зловещата скала ,
отдолу бездната го викаше по име ,
приканваше го да скочи .
До колкото ли ще успява да се бори ?
Усещаше , че става все по слаб ,
а желанието да се хвърли все по - голямо .
Легна до ръба ,
дълго се взира в бездната ,
сърцето сви се отново от болка ,
прониза го като острие .
Болката доведе до ужасяващ рев ,
пронизващ тишината като нож !
Всичко живо се покри ,
и не смееше да излезе.
Един вълк самотен на ръба стои ,
с едната лапа в нищото
с другата едвам държащ се за ръба .
Не бе в негов стил да се измъква лесно ,
не бе тази нощта в която ще се хвърли .
Обърна се ,
прибра се в своята пещера ,
сви се ,
и заспа .
В съня му се появи вълчица ,
толкова ясно и истинско изглеждаше всичко ,
в съня си бе щастлив .
Но ето , че дойде сутрин
и вълчицата си отиде ,
в очите му блещукаше сълза
превърнала се във кристал от студа .
Стана ,
беше време отново да се направи на силен пред света .
Но толкова трудно вече се получаваше това .
Вълк изглеждаш силен от вън ,
но зад таз стена ,
душата срината беше на парчета ,
единствен той знаеше за болката , която изпитва ,
единствено той , усещаше празнината .
Автор : Бойко Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935
