Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.06.2017 22:59 -
Погубен
Един вълк отново към бездната ще проходи
и с луната тихичко ще поговори .
Болката в гърдите ще опита да зарови ,
слабостта си ще опита с усмивка да залъжи .
Никой - болката му да не види ,
любовта до него да не стигне ,
сърцето му към никоя да не погледне ,
лапите му , никоя вълчица да не докоснат .
Една любов тежи му още ,
един поглед , като вирус го събаря ,
една раздяла като сол в раната кървяща ,
не спира болката да му подклажда .
Един вълк ,
смирено гледа пропастта ,
и тихичко ридае във нощта .
Луната , лекичко с козината му си играе
и с лъчите си го гали .
Един вълк прегърбен ,
изгубената си сила в тъмнината търси ,
но дали ще я открие .
Болката със здравето му си играе ,
самотата със психиката му се забавлява ,
сърцето във гърдите уморено тупка ,
докато дойде сутринта , когато то заспа .
И дойда следващата нощ ,
луната търси своя вълк , цяла нощ .
Натъжена в облаците тя се скри ,
порой удави дивите гори .
И плаче още тя , всяка нощ
и вятъра тихо я успокоява .
Един вълк , повече не се събуди ,
една луна , всяка вечер плаче ,
а една вълчица с другиго се влачи .
Това е то съдбата ,
дошла му на главата ,
за една вълчица той умря ,
една вълчица , която го забрави
и с мъката му го остави .
Дано щастлива е сега ,
че тя уби вълчата душа .
Автор:
Б.Димитров
и с луната тихичко ще поговори .
Болката в гърдите ще опита да зарови ,
слабостта си ще опита с усмивка да залъжи .
Никой - болката му да не види ,
любовта до него да не стигне ,
сърцето му към никоя да не погледне ,
лапите му , никоя вълчица да не докоснат .
Една любов тежи му още ,
един поглед , като вирус го събаря ,
една раздяла като сол в раната кървяща ,
не спира болката да му подклажда .
Един вълк ,
смирено гледа пропастта ,
и тихичко ридае във нощта .
Луната , лекичко с козината му си играе
и с лъчите си го гали .
Един вълк прегърбен ,
изгубената си сила в тъмнината търси ,
но дали ще я открие .
Болката със здравето му си играе ,
самотата със психиката му се забавлява ,
сърцето във гърдите уморено тупка ,
докато дойде сутринта , когато то заспа .
И дойда следващата нощ ,
луната търси своя вълк , цяла нощ .
Натъжена в облаците тя се скри ,
порой удави дивите гори .
И плаче още тя , всяка нощ
и вятъра тихо я успокоява .
Един вълк , повече не се събуди ,
една луна , всяка вечер плаче ,
а една вълчица с другиго се влачи .
Това е то съдбата ,
дошла му на главата ,
за една вълчица той умря ,
една вълчица , която го забрави
и с мъката му го остави .
Дано щастлива е сега ,
че тя уби вълчата душа .
Автор:
Б.Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935